Опитах се. Луната е свидетел.
Като вълчица в болката си вих.
С въже от тръни връзвах си ръцете.
Оставях ненаписан този стих.
Опитах се. Сълзите си не скривах,
твърдяха: Ще ти мине, поплачи.
Зад себе си се криех. Полужива
и няма, и с избодени очи.
От себе си не мога да избягам,
комуто не харесва – прав му път.
Пожар съм аз, в обратната ми тяга,
са всяко възкресение и смърт. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up