Колко е блудкаво и колко студено –
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си –
пагубно, жестоко и жарко в съня си –
сласт като спомен, бленувах за теб,
уж ме докосваш, а в душата ми – лед.
Мразя те – изпепелена от огън и страст,
мразя те – с вени, пропити от гняв,
мразя те – да, помня как се заричах –
мразя те – а само как те обичах...! ...