Запотени косачи косят,
млад пастир тъжна песен извива.
Самодиви край изворче спят
и кошута в шубрака се скрива.
Малка стомничка-жива вода.
Въглен чер- нестинарска магия.
Спомен жив,за земята, рода,
в ракли писани трепетно крия.
Луда гайда и камък троши,
всеки залък сълзите вгорчават.
Твърди българи, с нежни души.
А Родина не значи държава...