А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте...
Мария,
със тебе и след теб началото
остава във усмивка на дете...
Мария ,
завършекът на пътя не е края,
а може би промяна на посоката...
Мария,
защо ли са облечени в кафяво
зениците на синеоката?
Мария,
нашепва вятърът: "Доброто не забравяй.
На трънените пътища прости..."
Мария,
сълзите ти са мигове в кафяво,
а синеока е на вятъра молитвата...
15.08.2008 г.
© Дочка Василева All rights reserved.