Nov 28, 2011, 12:02 AM

А след мен са отъпкани пътища... 

  Poetry » Other
1450 0 19
Преживях седемнадесет мига
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат,
да накацат с усмивки по нивите.
Но жарта им изтля ненадейно -
ветровете развяха си гривите.
Не проклинах, когато брезите
си раздираха с яд пеньоарите.
А Ноември всели се в лозите
и зачете на глас гримоарите... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Random works
: ??:??