Събуждам се пак в тъмнина,
а вчера сякаш бе светло...
Отново прилив - море от тъга,
а сякаш трябваше да е отлив...
Заспивам пак в самота,
а снощи сякаш тебе прегръщах...
Отново вали - дъжд от сълзи,
а сякаш трябваше слънце да грее...
Вървя някъде пак в празнота,
а вчера сякаш път пред мен виждах...
Отново залез на неразбрана мечта,
а сякаш трябваше да е изгрев...