Защо ми е слънцето,
когато не мога да виждам.
A вятъра,
когато около мен са стени.
Зa kакво ми е болката,
когато към нея привикнах.
А ти?
Понякога липсва ми слънцето,
макар да ме парят горещи лъчи.
И липсва ми вятъра,
който в косите свисти.
А болка не липсва...
тя все там си стои.
Аз май вече знам,
че ни слънце, ни вятър, ни болка
или стени, или пространства безкрайни,
пред мен ще застанат и ще ме спрат да мечтая за тебе.
А ти?
© Едно All rights reserved.