Листата пошепват тихо,
пръсти докосват камъка сив,
вятър пее тъжно, мило,
но не може да върне момента красив.
Дъжд вали от небето мрачно,
капки сливат се в сълзи
и всичко струва им се странно
на тези млади страдащи очи.
Самота обрекла е душата беззащитна,
която плаче без да спре
и устата шепне думи, които ненавижда,
но гарвана продължава раната да кълве. ...