Намерих те най-после, любов,
чиста, истинска, мечтана и жадувана.
Какво ли не правех в този грешен живот,
за да те срещна - любов, с цветни мечти нарисувана.
И ето сега се изправям пред теб,
а ти си всичко, което съм искала.
Чувствата от пепелта възкреси на свой ред,
сякаш от пръчката на вълшебник орисана.
Колко нощи се молех за теб, да си моя...
в сънища идваше - в сън чакан и искан...
На колко хора се раздавах, ето, сега съм твоя...
вземи ме, нека бъда твоя пристан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up