Ще ти разкажа за себе си приказка.
Няма принцове, няма принцеси.
Но съдбата ми тъй бе орисана,
че убиваше всички копнежи!
Гарван черен над мен бе застанал.
Като сянка над дните ми бдеше.
Дълги нокти забил без покана,
от косите ми плитка плетеше!
И сребрееше все по-дълбоко
онзи пламък, угаснал с мечтите.
А жаравата тлееше строго,
с прегорели на роза бодлите! ...