Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни
очите – уморени от сълзи,
ах, колко силно те усещам
а вместо да е щастие – боли.
Но нека, нека да е писано
решено е във тебе да остана,
понякога любов ще си измисляме
във ъглите на празните си стаи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up