А тогава...

Jul 5, 2012, 1:31 PM

Poetry

627 0 0

Ти изпълваш същността ми
като дим от ароматна свещ.
Притежаваш мисълта ми,
ала тя за теб е просто вещ.
Пепел от пожар, от ярост,
плете мрежи неведение,
звън на натрошена цялост
ехти в светове безвремие.
Филм от призрачни картини,
прозрачни цветове се нижат.
Все така е от години,
езици тишина ме ближат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

А тогава...

Want to read more?

Random works