Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса.
Искрица подарил ми, за да грея.
Щом кръста си човешки понеса,
зрънцата на надеждата да сея.
Душата си на птиците ще дам,
ще литна с ветровете. Без посока.
И с думи този свят ще пресъздам.
А Той ще се усмихне. Отвисоко...