Нима трябва да заключвам сърцето си,
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си
да не ме достигне когато аз полетя
към зова сатанински там, в небето
дето ще продавам или купувам душа?
Трябва ли? Ще ме направи ли щастлива
безпътната, подла, моя растяща суета?
Ще изпитам ли любов искренна красива,
щом да съм само на върха е моята мечта, ...