В читалнята се трудих доста здраво
над „Опити”-те на мосю Монтен...
Една колежка ме похвали: „Браво!”
Реших, че стига ми за тоя ден...
Обсъждането продължихме вънка -
за тезите на този философ...
А тя – жена!...Парче, та дрънка!...
Родена, ще прощаваш, за любов!...
Та „Опити”-те дъвкахме до тъмно...
Огледахме се в парка – тъмнина!...
Така сме се увлекли...Ще се гръмна!...
Що време пропилях със таз жена!... ...