На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден.
Забързан е и вечно няма време,
залисан той, във пътя устремен
не би могъл и края да приеме.
Смълчан до болка Залезът унесен
рисува мисли в тъжно и червено
и тихичко допява свойта песен
на чувствата морето укротено. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up