Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво,
отсечено и чакащо камина,
забравило с последното листо,
какво живот е в себе си да има.
Приличаш ми, народе, на постелка,
съблечена от лъв, сега чердже,
забравила с последната престрелка,
каква е силата на лъвското сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up