Кажи ми, облаче, защо си толкоз бяло,
къде пътуваш вечно?
От приказки и обещания съм остаряло
и да чакам ще е грешно.
Прекрасно слънчице, как толкоз грееш,
отде намираш тези сили?
Събирам тъга и молби от всяка свещ,
подкрепят ме душите мили.
Хей, луничке, ами ти защо не спиш,
как светиш, а не гориш?
Твоето сърце отразено в мене диша,
от очите светя, сам ти ме твориш. ...