Така ми се ще да си замина
от лятото и неговата суета.
Да стана част от истинската зима,
сред суровата студена тишина.
Да бъда там далече със мъглите,
със морните криле насред била.
Да станат скреж от лятото сълзите.
Да стане лед и моята тъга.
Да няма край на бялото начало,
в което чистотата не боли.
И само с кроткото махало
да преминават нощите във дни.