***

May 30, 2009, 7:51 AM

Poetry » Love

670 0 0

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален, звездният простор

изпраща галещи лъчи.

Щурците нежно пеят в хор.

Защо са тъжни тез очи?

Прости, госпожице добра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

Но аз съм с тебе, принце мой,

във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст

аз бих ти дала в този час!

Ти в мене си - аз знам това.

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх.

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

Please sign in with your account so you can comment and vote.