* * *

Oct 21, 2012, 10:50 PM

Poetry » Love

672 0 3

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди?
Мъгла от песен непозната
тече по мойте вени тънки,
единствен спомен в тишината,
еднакво мил, неясен -
лъч пречупен през сълзите,
изплакани във късна есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works