Твоя глас като странна магия
нощем често ме буди от сън.
И с надеждата да те открия,
необлечен излизам навън.
Под звездите студени се скитам,
газя бос в шубрака зелен.
И уплашени птици излитат
из заспалите клони над мен.
Лятна нощ. Неспокойна и кратка,
скоро Слънцето с пламък червен
ще запали от изток Земята,
и ще започне безкрайния ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up