Гасне душата ти в плътния мрак,
тръпне волята от смъртта пак.
Като кибритена клечка в кутия спиш,
малък, почти непотребен,
за миг във вечността тлееш, гориш.
В началото светлината и мрака си видял
и деня, нощта - без грешка разпознал.
По пътеката си смътна продължаваш,
чувства вече си готов за изживяваш.
С любов и щастие политаш всеки ден,
омраза и болка сковават костите ти в плен.
Няма мира за душата ти крехка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up