Mar 15, 2009, 8:10 AM

Абордаж 

  Poetry
598 0 12

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
          Очите ми я търсеха във нищото
          и тупаше сърцето ми на тласъци,
          от гледката пред мен която виждах:
          Сандък от злато с черепи налазен,
          които бяха може би на стражите
          и ударите страшни си представих,
          и писъкa, дошъл от абордажите.
          Заслушах се и в дрезгавите шумове,
          галерата потъваше - красиво
          и гърчеха телата си над друмовете
          моряците, миришещи на риба... 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??