Абсолвентската вечер я помня,
не бледнее бургаската нощ.
И остана си истински скромна,
при това беше ведър разкош!
Джо Костов припомни Джулая,
затанцува с доцентка една.
И ни бе светло до края,
чак докато зората изгря.
Не пияни сме, а като упоени
от мечтите, изгрели пред нас,
в утро плиснало търсим сирени,
търсим вятъра в ранния час. ...