Изпихме чаша, две, накрая спряхме да броим -
вини, кафета, фасове в преливащия пепелник.
Насред гълчавата отнякъде дочухме да жужи
внезапен тъжен блус, през няколко стени.
С възторг събудиха се птиците в гнездата,
телата ни, без дума, проявиха странен вкус.
Покълнаха стаени мисли, настръхна пак тревата.
Танцуваме по спомен един едва дочуван блус.
Някой трябва да спре този блус, да приспи пак гнездата.
Някой може би знае какво крещят птиците точно днес.
Някой трябва да отмие милостиво от очите ни мъглата.
Някой да ми подскаже точните думи, та тишината да вземе превес. ...