Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично.
Та, ние изживяхме предварително,
копнежи, нежността и еротичност.
Една забързана от чувства разточителност.
Аз как да се опазя от неистовост?
А тебе? Как утихват урагани?
До привечер, когато тъжен, бризът
ще изревнува, че не може да те гали... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up