Абстракция
в нечий
заговор срещу съня
притежаващ
натежала от безвремие минута
миглите на есента трептят
нежността се рони
вятърът се лута
поизгубил усета си за добро и зло
с нещо свое
плаши и разлайва
уличните псета
в нечий
заговор срещу съня
гасне вярата
в разумната потребност
на нощта
да почива върху
неразчупената лунна пита
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.