Nov 12, 2008, 11:05 PM
Ад
Целият ми свят е разрушен.
Най-лесно е да се предам.
Кой човек е съвършен
да живее със потъпкания идеал
на любовта?
Аз искам да крещя,
но гласът ми плах заглъхва
в бледосинята мъгла.
Питам докога
ще скланяме глава
пред волностите на съдбата.
Тя е, която дава и надежда, и печал,
без жал се подиграва с нас.
Най-лесно е да се предам.
Кой човек е съвършен
да живее със потъпкания идеал
на любовта?
Аз искам да крещя,
но гласът ми плах заглъхва
в бледосинята мъгла.
Питам докога
ще скланяме глава
пред волностите на съдбата.
Тя е, която дава и надежда, и печал,
без жал се подиграва с нас.
© Паулина Зарева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Еее бива ли, и само на 17. Поздрави!
-
съдбата...радост и болка...няма нищо случайно по пътя...
лошото и доброто се редуват...прегръщам те с обич, мила Паулина. -
Съдбата понякога е безмилостна, но ти не се предавай и се бори за любовта си!
Поздравче за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
