Dec 18, 2018, 11:33 PM  

Ад 

  Poetry
561 2 1
Раздира вятърът платно - надежда,
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят
солените вълни на битието,
а спомените в нощите пробождат -
като стрелите на Амур - сърцето.
Любов ли търся толкова далече?
Та тя остана някъде назад!
И мъката в душата ми предрече,
че няма връщане от този Ад. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Random works
: ??:??