May 20, 2022, 9:12 PM

Ад 

  Poetry » Love, Phylosophy
236 0 0

Кипяща черна кръв

тече през неговите вени,

търсейки ме с поглед пръв,

краката ми поддават уморени.

 

Треперя - свобода в глава се мярка.

Моля се - "Остави! Недей повече!",

падам безжизнено пред черната арка.

Адски поглед ме пронизваше.

 

Свобода аз не ще видя,

омраза във вени доприняся.

Светлина бледнее в моя светоглед,

бавно умира душата ми в лек.

© Жаклин Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??