Като огън от небето две искри изригнаха,
а впоследствие от Ада падна лунна светлина -
не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.
Всички бяха грешници -
озарени от лутащи се сенки.
Ад и Рай се сляха в едно -
космическо сътресение, което се изсипа върху тленните души.
Така се роди диаметралното пространство.
Илюзия на правото -
да бъдеш себе си или никой в размазания свят!
Разкош на материалния живот, упадък на сенсуализма -
тунел между два свята. АД и РАЙ!
© МИЛЕНА ЙОВЕВА All rights reserved.
Хубав е стиха ти, но ако го подредиш малко, ще бъде по-добре.
Поздрави!