Пак броди, в стих свободен, моят дух.
На Разума опълчва се Сърцето.
Две истини, споени във една,
тъй отегчено крачат в тяло, сред полето...
И пак откривам неизменна корелация,
да тегнат в мисли - думи и дела;
да чезна във пространствена екстраполация
и ежедневно да загубвам любовта...
Щом късно вечер спусна мрак над своите очи,
в безплътна върволица се изнизват познати някога лица,
надежди обгорени и мечти...
О... да опишат бедни са словата, ...