Появи се облак отнейде-
бавно лази-изпълва небето.
Боде с гръм сърцето плашливо,
след себе си-порой излива.
С теб съм.
Нощта е красива.
Дъждът шурти по паветата,
скрива досадата,
върти на пръсти света.
Привет на дъждовната клада.
Ада на земята познах!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Ада на земята познах!"
Много актуално, силна поанта - много ми хареса! Поздрав и прегръдка!