А Д А Ж И О
Чукам сега по вратите, сърцата,
тежко отмествам залостени чувства,
скучен, замислен, небръснат мечтател,
носещ в сърцето си спомени руси.
В острова станал за мене утеха,
вик ме посреща на дрезгаво радио,
мен Робинзона днес ми отнеха,
нотните листи за лунно адажио.
Хвърлил китарата в тъмния ъгъл,
стиснал последните стенещи струни,
гледам свещта на света си некръгъл ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up