Лицето ми разпръсна се във мрака
на хиляди блещукащи кристали.
Знам, че ръката ти напразно чака
със много нежност пак да го погали.
Косите ми отвя ги суховеят
подобно паяжини в подранила есен.
Знам, че очите ти все бягат и не смеят
да ги разрошат с поглед като песен.
Ръцете ми сланата ги прекърши
като измръзнали, самотни клони.
Знам – устните ти шепнат: „Свърши...”
Целувките пресъхнали се ронят... ...