Пак ми махна за поздрав луната.
Първо – снощи. И днес – сутринта.
Странно... Сякаш си има понятие,
че и аз съм "сияла" в нощта...
"Светя", да... И безсъния пиша,
любопитни звезди си шушукат,
а стихът се опитва да диша
сред вселенската врява и скука.
Май... И аз се запътвам натам
и с единия крак съм в небето...
Но преди да премина ще дам
да ми пазиш за после сърцето... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up