@(:***=)'

Feb 17, 2020, 12:22 AM

Poetry

522 0 2

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа

очите ти, ангелски, насред кръгозора
обикалят като лунна светлина
не мога с чувството да се приборя
че необятна е тяхната следа

лицето ти като роса от злато
изумруд от сълзи изтъкан
милея за нежността му, която
ме вкарва в собственият ми капан

извивките ти като от копнеж говорят
озадачаващи като на лотос цвят
фантастично е да сънувам как отново
рисувам ги като на оазис благодат

вълшебно е всяко мъничко начало
като усмивката ти след тез слова
трева напъпила е всяко атомче от твоето цяло
червено вино с чаша добрина

Please sign in with your account so you can comment and vote.