Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени;
от твоя поглед става всичко безтегловно
и ставам лек, разтапят ме зениците
и дъхът ти топъл в мойте длани.
Събрал във шепа своя сън,
добре е да мълча във ъгъла,
но докога ще те обичам мислено -
“сам” - сред алкохол, дим и музика - ...