Aug 6, 2010, 12:04 PM

Афектирано 

  Poetry » Other
667 0 6

Стига! И пред кого по-точно се преструваш?

Нима не те познавам като десетте си пръста?

Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,

но този път до край, без мисъл за завръщане!

От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша!

И все с перо да галя мъжкото ти его!

Омръзна ми да съм онази глупава послушница

и спри да ме сравняваш с бившата, ti prego!

Задръж за други актьорлъка до безкрайност,

че знаеш - точно той пред мене не минава!

А ако аз започна и в живота да играя -

безплатно ще си уреден за Ада!

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • да си признаем - това внушение е адски докосващо...
    и тази решителност !
  • Много гняв, злъч и болка си насъбрала на лирическия си.
    Финалът ми прозвуча като проклятие...
    Добър стих, макар и с негативно внушение!
    Бъди.
  • Яко,яко,яко!!!
  • Ей за това на някои странички тихомълком си пиша шестичките и се изнасям,за да не стъпя на мина Поздравления,Даниела,хареса ми!
  • Много хъс и сила... Поздравления.
Random works
: ??:??