Mar 3, 2009, 8:37 AM

"Агония" 

  Poetry
650 0 0

 

 

 

                          ~ В кавичките са твои думи ~

 


"Какво привлече ръцете ти към моите лъжи?"
Сега лъжи ли са? Нали в любов чиста се кълнеше?
Ще си отида аз с дъжда... Но ти върни се със снега.
Когато си замина... В сърцето ми не дъжд, а град валеше.

 

Аз - "ненужна капка"? А твоето сърце? - Океан от сълзи.
Ще плачеш още дълго... Защото в никого не вярваш.
Ще будуваш. Ще се проклинаш. Ще се самосъжаляваш.
Защо? По-лесно е глава на топлата ми гръд да сложиш.

 

Ела като "демон". Безумно обладай ме...
Опустоши ме цялата. Вземи душата ми.
Не идвай като ангел с нежни думи омаял ме...
А после изтръгнал и захвърлил сърцето ми.

 

"Била си жадна... Е, отпи си вече."
Това ли търсих според тебе, Мече?
Аз исках просто някой силно да обичам.
Без значение на колко болка се обричам.

 

"Една любов родена в агония.
Утре ще съм със следващата моя."
А аз отвръщам ти: Каква ирония...
Обичам те! Ще бъда вечно твоя!

 

 


03.03.2009 г.

 

© Роси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??