Ах, самота...

Нощем в търсене се лутам ...

Въпроси, безброй въпроси...

 В сълзи обляна, ръце в юмруци свила,

 аз тичам, тичам без посока...

 Викам! Крещя, сякаш без глас...

безжизнена на колене падам.

Сили за миналото да простя не намирам,

мечтите си в бъдещето не виждам,

а в настоящето като в плен се чувствам...

Страстта ми – в лед  окована е,

огънят ми – потушен е...

Гледам, а не виждам,

слушам, а не чувам,

докосвам, а не чувствам,

Сърцето ми в болка е обвито, душата ми в тъга,

ръце протягам, утеха търся,

а насреща самота.

07.02.2014

Сузана Хараланова