Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща,
а камината сякаш сама разгоря.
Невъзможно е, зная, при мен да се върнеш,
но и там да останеш – не ще си сама!
Ще ме видиш в луната, която наднича.
Във звездите искрящи, във сухия лед.
В огледалото прашно със образ различен
ще откриеш, че скрил съм се някъде в теб. ...