Вече си бе легнала
и наблюдаваше луната.
Светлината превръщаше тъмната стая
в съвсем друга- светла картина.
Нощта бе топла,
ме можеше да заспи.
Вълнението я погубвашe,
скоро щеше да го види.
Небето бе ясно,
виждаха се и звездите.
Скоро щяха да ги гледат с часове
или поне така се надяваше.
"Може би сега
в другия край на света
и той гледа същата луна."
Каза си наивно тя.
"Може би и той
като мене сега,
върти се безмълвно
от страна на страна.
Спомня си нощите
в оназ вековна гора
и си мечтае за дните,
скоро... в пустошта.
Може би скришно
отваря албума,
с нашите снимки
от преди цяла година."
"Колко съм наивна
усети се тя.
Той навярно спи
cладко в нощта."
Сложи точка и хвърли листа!
© Дебора Запрянова All rights reserved.