Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си,
за да избегне идващия дъжд.
Ще го затворя. Шапки не понасям.
Свободни сме! Небе, жена и мъж.
В такава нощ луната-съучастник
очи притваря да ни приюти.
Изсипва дъжд от невъзможно щастие.
А после със години ще боли ...