Подскача уморен край мен дъждът
и някак глупаво ме гледа и се чуди -
с какъв мерак летя през кален път,
най-много да си мисли, че съм луда.
Захапвам локвите и нищо не ме спира,
а той със клоунска усмивка ми шепти:
„Ти сляпа ли си или не разбираш,
отказа ти със равен глас – Вземи такси!”
Ах, този дъжд не спира да вали,
прогизнала съм цялата в заблуди,
какво ли искаше да ме предупреди,
нима такситата са за разумно влюбени?