Дордето шляем се пред Троя,
клюкарките, разбира се, не спят.
Извезали му името на тоя –
Ахил, Пелеев тарикат.
Как хубав бил, и смел, и силен!
Излъскано-божествен бил.
А аз ви казвам, ден не мина,
през който хич да не е пил.
Тетида, майка му горката,
от малък къпала го в Стикс.
Но пак миришат му краката
на остро-парещ билков микс.
И ето, пак сме във атака.
Летят стрели, блестят доспехи.
Но странно е, врагът протака,
придвижва се със стъпки леки.
Приклещили сме двата фланга.
Ахил в средата броня друса.
И ето вражата фаланга
запушва си носа в погнуса?
Тя, битката, е предрешена,
все пак говорим за Ахил!
Забравих веч' от колко време
чорапа си не е сменил!