На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога,
но се уча да пазя баланс нависоко с ръцете си.
Натежава ми все на едната да нося живота,
а на другата - всички събрани парчета от себе си.
Не успявам да бъда везна, да претеглям кусури.
Между мен и живота ми винаги има неточности.
Разреден ми е въздухът с хиляди страх-молекули
и снижават до нула почти кислородните стойности. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up