Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън
са молили на топло да ги пусна.
По заник станах подир тежък сън
и паднах с тях сред златните му люспи.
Внезапно от тогава оглушах.
Не чувах вече пролетни камбани.
И тишина се сипеше на прах –
тъй ледена във юлското ми пладне. ...