Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове,
които веят булченски воали.
И сякаш плувам в ширнато море,
родило се от перли и кристали.
Акациевият мистичен дъх
обзе със страст пространството в душата.
Бленувах да съм „пленник“, да съм пръв,
безбрежно потопил се в красотата!